www.brdjo.com Начало  ::  Връзки  ::  Login
Вицове

"Хрониките на Амбър" (който не ги е чел, няма да разбере вицовете)
1.
Люк танцува в един рокендрол клуб с някакво гадже. Двамата се държат за ръце и се въртят. В един момент Люк рязко пуска едната ръка на гаджето, изважда от джоба си карта и се заглежда в нея.
- Скъпи - пита объркано гаджето - но какво правиш?
- Току що открих нов метод за хакване на Дяволския Чекрък.
2.
Люк и Мерлин седят на входа на кристалната пещера, провесили крака над дупката и наблюдават сините стени.
- Приятелю - заявява Люк - имам чувството, че там долу има нещо и че това нещо си го сложил ти. Би ли ми казал какво е то?
- Ми слез и провери - отговаря му Мерлин.
- А, не благодаря - казва Люк и замислено поглежда към капака на пещерата. - Не ми се разкарва.
3.
Люк и Мерлин седят на входа на кристалната пещера, провесили крака над дупката и наблюдават през отвора.
- Приятелю - пита Люк - кажи ми защо сиянието във десния край сякаш е по-слабо. Имам чувството, че там има нещо и че това нещо си го сложил ти. Би ли ми казал какво е то?
Мерлин се изчервява.
- Е, приятелю - продължава Люк - хайде де, признай си... Hали между нас няма повече тайни.
- Ами ... - започва засрамено Мерлин - сложих един компютър с 3d studio да rand-ва, нали в тази сянка времето течеше по-бързо...
4.
В една сянка, близо до царството на хаоса, Мерлин и Коруин стоят на един хълм, опрели гърбове един до друг и се защитават от орда призраци на Логруса. Изведнъж в небето се отваря врата и от нея излиза Дара.
- Предай се Мерлин - казва му тя - ти си омагьосан.
- Какво си направила със сина ни? - извиква Коруин.
- Подмених пръстена му докато спеше и блокирах магическите му способности. Сега той е обречен да стане Владетел на Хаоса под мой контрол.
- Татко - извика Мартин - още не всичко е загубено. Ето ти картата с дистанционния терминал - извикай Дяволския Чекрък.
Коруин се заглежда в картата и Призракът се появява.
- Здрасти Дядо, здрасти Татко. Ей сега ще ви освободя от магията.
- Откога придоби магически способности? - учудва се Коруин.
- Бях на сянката Земя в къщата на Мерлин. На бюрото му имаше забравена една книга по кибернетика. Аз я прочетох и открих ключа към себе си. Сега съм много по-могъщ от преди.
В този момент Мерлин скача и вдига ръце.
- Дара, предавам се. Да бъде така, както ти и Логруса искате.
- Hо защо, Мерлин? - извикват в един глас Коруин и Дяволския Чекрък.
- Предпочитам да бъда омагьосан завинаги. Това е много по-безопасно решение. На бюрото ми на сянката Земя имаше забравена една единствена книга: "Архитектура на процесора Пентиум".
5.
Флора минава през последния воал на Лабиринта. Когато се озовава в центъра му, тя бавно произнася.
- Проблемът е, че не знам къде искам да отида. Измъкни тази мисъл от подсъзнанието ми и ме пренеси там.
Във следващия момент сиянието на Лабиринта изчезва. Всичко наоколо става черно. Флора усеща, че някой я прегръща, но не можа да разбере нищо.
- Какво става? - извиква тя.
- Флора, Флора - чува се един мъжки глас. Ти допусна най-фаталната грешка в живота си. Нима забрави колко дълго време си прекарала на сянката Земя?
Невидимият образ млъква и целенасочено започва да разкъсва дрехите й.
- Какво общо има всичко това? - извиква отново тя - и какво правите с мен.
- Флора, Флора - продължава гласът - как сгреши, ама да знаеш как сгреши. Защо намеси желанията на подсъзнанието си, нима забрави там на сянката Земя, с колко много психоаналитици си се срещала по различни поводи...
- Но къде съм... и кой си ти?
- Добре - започва гласът - отговарям накратко. Ти се намираш в Преизподнята, а аз съм твоят баща Оберон.
6.
Бенедикт седи в "Кървавия Вили" и си поръчва добре изчистена риба.
- Нали разбираш, Бил - казва принцът-пълководец на сервитьора - с една ръка съм и не мога да си чистя костите сам.
Бенедикт седи в "Кървавия Вили" и яде риба.
В един момент се задавя - една от костите на рибата не е изчистена добре.
Бенедикт излиза от "Кървавия Бил".
7.
Джулиан препуска из Ардън заедно със своите песове и преследва някакъв неизвестен звяр. В един момент, най-неочаквано, в ухото му отеква глас.
- Джулиан, колко вино изпи днес?
- Но моля ти се - отговаря Джулиан - та аз съм самата трезвеност.
- Джулиан - насмешливо продължава гласът - моля те, бъди искрен. Колко вино изпи днес?
- Ами една-две чаши.
- Джулиан, моля те, такива не ми минават. Колко вино изпи днес?
- Честно казано една-две бутилки.
- Джулиан, време е да ми кажеш цялата истина. Колко вино изпи днес?
- Добре де - една-две, ама бъчви.
- Тогава, ако обичаш, престани да ме преследваш. Аз съм Еднорогът.
8.
Мерлин бяга по едно тревисто поле. Преследва го сив облак, от който излизат светкавици. В един момент Мерлин се спира, поглежда към облака и бавно казва.
- Че съм непохватен с жените, непохватен съм, но проклет да е Дуоркин. Добре, скъпа, извинявай.
От облака се чува гласа на Корал:
- Това значи ли, че оттеглящ думите си, че погледът ми бил като Рубин?
9.
Дуоркин учи малкия Бранд да рисува карти.
- Аз ще отскоча за малко до сянката Земя да изпия едно кафе, а ти през това време да си нарисувал сестра си Файона.
Дуоркин се връща след малко и какво да види - малкият Бранд седи и плаче.
- Дядо, Файона дойде и ми скъса картата.
Дуоркин се зарадвал.
- Ти по картата ли я повика.
- Hе, повиках я да позира.
10.
Бранд, Файона и Блийс отиват да повреждат Първичния Лабиринт. Бранд е нарисувал картата на Мартин и тримата се съсредоточават върху нея. Мартин се появява и Бранд веднага пронизва картата. Жертвата примигва учудено и оголва два вампирски зъба.
- Извинете, да имате малко излишна кръв?
11.
(Епилог)
Дяволския Чекрък окончателно полудял и хванал в плен Мерлин.
- Повърхността на планетата в тази сянка е направена от синия камък и той блокира магическите ти способности. Съдбата Ти е в мои ръце. Винаги си се държал с мен като с разумно същество, но мен ме интересува повече твоето искрено мнение на специалист-кибернетик. Реших да проведа върху себе си Тюринговия тест - задай ми един въпрос - ако не успея да отговоря успешно, значи съм машина и ще те пусна, но ако успея да отговоря... кръвта на Амбър е безценна.
Мерлин зaпазил самообладание.
- Въпроса ми е - ти машина ли си?
- Сега ще те убия - казал Дяволския Чекрък.
- Но чакай - извикал Мерлин - та ти не отговори...
- Ех татко, татко - казал Дяволския Чекрък - винаги си се падал хитрец, но този път се оплеска. Опита се да ме зациклиш - аз съм машина, ако няма да отговоря на въпроса, но откъде бих могъл да знам, дали ще отговоря на въпроса, преди да съм разбрал, дали съм машина.
- Добре, значи спечелих - казал Мерлин - хайде сега ме пусни.
- Напротив, загуби. Да допуснем, че отговоря "ДА". Това щеше да значи, че съм машина. Но тогава нямаше да издържа теста на Тюринг. А самия факт, че отговарям с "ДА" означава, че го издържам. Следователно, ако отговоря, трябва да отговоря с "НЕ". Въпроса беше - ще отговоря ли.
- И...
- Ами ти ме помоли и аз отговарям.
В този момент в небето се отворила врата и от нея се показало едно въже заедно с ухиленото лице на Люк.
- Здрасти, Мерлин, какво ще кажеш да се качиш при мен.
Мерлин хукнал да бяга.
- Ей, чакай - чул се гласът на Чекръка - та нали аз трябваше да те убивам?
- Знам - казал Мерлин - но както сам каза, кръвта на Амбър е безценна.
Copyright © 1999-2006, www.brdjo.com